DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Наука и мистика в житните кръгове



Наука и мистика в житните кръгове


Реейки се на сто и петдесетина метра над хълмистата област Уилтшър в Южна Англия, пилотът Греъм Тейлър и неговият пасажер могат безпрепятствено да се насладят на гледката към праисторическите паметници, пръснати из местността под тях. Това се случва през един прекрасен юлски следобед, часът е точно 17:30. Едномоторният самолет и неговите двама пътници се плъзват в източна посока - над сиво-синкавите каменни блокове на Стоунхендж, едно от най-големите инженерни постижения на древния свят.
В равнината под тях комбинацията от слънце, лято и неделен ден е събрала стотици туристи. Те се въртят покрай широката ограда, напътствани от няколко човека от охраната. Едни от пазачите се грижат обзетите от благоговение посетители да не напускат отъпканата пътека. Други наблюдават околните полета от своите постове, търсейки следи от по-предприемчиви люде, които не желаят да си платят входа. Денят е особено подходящ за туризъм и двамата - пилотът и пасажерът - могат да обхванат целия спектакъл от птичи поглед.
Само минути по-късно, след едно кацане като по учебник на малкото местно летище, двамата мъже се разделят. Пасажерът, който е лекар, се качва на колата си и се отправя към къщи. По едно стечение на обстоятелствата, пътят му отново го довежда до Стоунхендж, този път вече на нивото на терена. Преминаването ще отнеме време - шосе А303, което свързва Лондон с Ексетър, е напълно замряло. Нещо повече - мнозина шофьори са слезли от колите си и са застанали н края на полето, което се разстила край пътя. Може би е станала катастрофа? Хората сочат към нещо навътре в нивите, някои правят снимки.
Часът вече е 18:15. В рамките на четиридесет и пет минути някакъв неизвестен феномен е превърнал района в хаотичен панаир. Появило се е нещо, което определено не е било там, когато двамата мъже са прелетели над местността за първи път.
Когато във вечерните вестници се появяват първите въздушни снимки на мястото, те просто хипнотизират света: насред девственото житно море са се разтеглили сто четиридесет и девет празни кръга, чиито диаметър варира от 0,31 м до 15,25 м. (Виж фиг. 0.1 на страница А1 от цветното приложение). Цялата фигура, която е напълно точна и симетрична, се простира на огромна площ с дължина 280,6 м и ширина 152,5 м.
Най-изумителното е, че житните класове са повалени в спираловидни кръгове, като стъблата на растенията са превити точно на 2,6 см над земята, без да са пречупени.
Събралите се хора гледат един "житен кръг", в конкретния случай - стилизирано изображение на компютърно-моделираната фрактална фигура, известна под името "фигурата на Джулия".

Всичко това се е случило посред бял ден, само на около 200 м от внимателно охраняваната туристическа атракция. И все пак никой не е забелязал появата на това космично произведение на изкуството. Последвалото разследване свежда времето за създаването му до броени минути. Основно място заемат свидетелските показания на един от зорките пазачи на Стоунхендж, които внезапно съзрял напълно готовата фигура по време на една от методичните си петнадесет минутни обиколки, и тези на един втори пилот, който прелетял над нея само четвърт час след Тейлър. Дори и местният лесничей, който бил обиколил полето сутринта същия ден, не забелязал никакви поражения. А може би трябва да приемем, че група човешки същества, еднакво добри и в математиката, и в пейзажното изкуство, са овладели майсторството да стават невидими и - след като са измамили законите на гравитацията - са левитирали над недокоснатото жито и са създали този шедьовър?
Какво би станало само, ако камъните на Стоунхендж можеха да проговорят!
И наистина, стига многобройните древни свети места на Британските острови да биха могли, тъй като те са неми свидетели на неумолимата поява на хиляди житни кръгове около тях... Каква е тази странна близост между символите, врязани в мекия килим от растения, и каменните и землени кръгове, много от които са били издигнати - под вещите напътствия на забравени неолитни "богове" - преди осем хилядолетия?
Каквато и да е връзката, ранната Римокатолическа църква бързо осъзнала важността на тези места за поклонение, и то до такава степен, че били издадени едикти, забраняващи достъпа до тях, само за да може малко по-късно там да бъдат издигнати нейните собствени храмове. Оказало се, че тези езически мегалитни светилища не са пръснати безразборно из пейзажа, а са разположени на стратегически места - на пресечните точки на невидимата (но измерима) мрежа от електромагнитни линии, която обхваща Земята. Това са критични точки, през които може да се достигне до "базите данни" на планетата.
Или може да се упражнява влияние върху тях.
В тези земни точки границата между различните светове е тънка и струпването на енергия е толкова голямо, че може да влияе на ритмите на човешкото тяло, чак до корените на съзнателното му състояние. Поради това, в течение на много хилядолетия, болни и шамани са взаимодействали с тези енергии, чиито свойства едва в последно време са признати от официалната наука.
Преди около 1600 години обаче в този контакт с природните сили започва дълъг обрат. Вследствие на по-късните учения на Светата инквизиция, рационализма на ХVII в. и - на последно място - на съвременния материализъм, трансцендентното предназначение на тези свети места започва да избледнява. Те опустяват, обличат се в най-различни суеверия и - подобно на изтощени батерии - в крайна сметка губят заряда си.
И в този момент, в началото на ХХв., тайнствените житни кръгове се материализират все по-често, именно около тези древни символи. Те са като подписи на "боговете", които са се завърнали в уречения час, за да пробудят спящата гигантска мрежа. Доказано е, че житните кръгове притежават активни свойства, които не само взаимодействат със светите места, но също така могат да изцеляват преминаващите през тях и да благоприятстват изпадането в състояние на повишена чувствителност.
Каква е тази свръхестествена сила, която действа там? Как съумява тя да създаде тези странни шарки от прегънати в основата си растения, чиито стъбла са обгорени, все едно са били докоснати от кратък, но изключително мощен повей на висока температура? Микроскопските проучвания показват, че има промени дори на ниво клетъчна структура - едва ли нечии тъпчещи крака биха могли да предизвикат такъв ефект! Кой е впрегнал подобна технология?
И каква е необикновената покана, която житните кръгове ни отправят? Още от времето на първите човешки същества, които са населявали земята, кръгът символизира сборното място - храма, в който хората се срещат и се свързват. И подобно на невинни овчици, които търсят пътеводна светлина през вихрите на Вселената, хиляди хора от всички "племена" по света са били неустоимо привлечени от центровете на житните кръгове.
Веднъж влезли в тези храмове, те изпадат в детинска възбуда и учудване, следват извитите пътеки на тези съвременни лабиринти, всяка от които ще ги изправи лице в лице с изящни и необикновени фигури, маркиращи границата между видимото и невидимото, между сетивното и емоционалното. Всяко едно от тези свещени пространства е предизвиквало много ликуване, молитви, съзерцание и научни дирения. И когато поклонниците си тръгнат, те внезапно попадат в един свят, който им изглежда странно различен. Защото във всеки един посетител е посято семе, което едновременно е и подсилващо, и лечително, и просветително.
И преобразуващо.
Всяко едно "семе" отваря вратата към безкрайните пасбища от знания, които обясняват връзката между житните кръгове и тънката наука на електромагнетизма и звука (за които вече се знае, че са били използвани при конструирането на мегалитни камери, пирамиди и готически катедрали). Те обясняват как тези честоти влияят на мозъчните вълни на хората и на поведението на животните. Как оставят отпечатък във водата, която пием, и как по всяка вероятност закодират нови системи от данни в нашето ДНК. Как всяка фигура носи скрита в себе си огромно количество необикновена информация, включително и такава за коренно нови технологии.
Формите на житните кръгове са изпълнени на универсалния език на геометрията, разбираем за живите клетки на човешкото тяло. Той улеснява протичането на по-ясен диалог между Небесните и Земните сфери и регенерира трансцендентната природа, която дреме във всяко човешко същество. Дали тези мандали на ХХI в. ще могат да предизвикат една постепенна промяна в човешкото съзнание?

Обикновено житните кръгове се появяват в началото на април и продължават до жътвата през септември. С течение на времето, в рамките на един сезон, формите постепенно се усложняват, като всяка следваща година са по-сложни от предишната. По този начин, някои родствени фигури се развиват в продължение на десетилетия, за да се превърнат в огромни комплекси от сложни геометрични конструкции. Няма никакви поражения по повалените растения в житните кръгове и те са напълно годни да бъдат ожънати.
Като се има предвид загадъчната природа на това явление, да не говорим за смайващите доказателства на терена, бихме могли да предположим, че темата за житните кръгове не слиза от първите страници на медиите и е от огромен интерес за науката. Нищо подобно - в настоящия момент широко разпространен е митът, че целият този феномен не е нищо повече от човешка шега.
Тази теза ще бъде подложена на сериозни атаки, най-незначителната се състои в твърденията на някои подражатели, според които те са започнали дейността си през 1978 г. в окръг Хампшър, Англия. Наскоро бяха публикувани данни, според които житни кръгове са били регистрирани още през ХVII в., като само през втората половина на ХХ в. има съобщения за повече от 10000 кръга от двадесет и шест; 90 % от тях са се появили в Южна Англия.
Очевидно теорията за фалшифицирането на житните кръгове не се приема особено сериозно и от британското правителство. Това беше потвърдено от Ник Поуп (бивш специалист по НЛО в секретариата на британското министерство на отбраната), в чиито задължения е влизало разследването на съобщения за НЛО и други аномални и свръхестествени явления. Като се позовава на значително количество информация, Поуп е достигнал до заключението, че - въпреки наличието на имитации - съществува ядро от неподправени житни кръгове, чиято поява все още не може да намери задоволително научно обяснение. Как например бихме могли да си обясним учудването на един офицер от армията, разпределен на тренировъчния полигон в равнината Солсбъри. Той внезапно се натъкнал на един житен кръг, докато преодолявал пъргаво минно поле в района. Това едва ли е място, което фалшификаторите биха харесали.

И наистина - човек би могъл да си помисли, че британската армия се опитва непрекъснато да е в крачка с последните новости по въпроса. Вълнистите поля на Алтън Барнс в Уилтшър - на 32,2 кm северно от Стоунхендж - са приютили още една житна фигура, този път напомняща на двойната спирала на ДНК. С гръб към ограждащите полето хълмове, малка група хора се е събрала край пътя и наблюдава как един военен хеликоптер се рее над фигурата. Без никакво предупреждение, втори хеликоптер (на който ясно се вижда знакът на орела) се издига нагоре по склона и се отправя към тях. В продължение на няколко минути обикаля около групата, като перките му заплашително свистят над главите на хората.
Когато краищата им се доближават твърде много, Кери Блоуър изоставя камерата си и се дръпва назад, за да избегне грозящото я обезглавяване. Камерата й, останала на покрива на колата й, запечатва цялата сцена. В крайна сметка другите от групата, по това време вече сериозно обезпокоени, набързо я прибират, втурват се към убежището, от колите им, и подкарват по пътя. Хеликоптерът ги преследва още известно време.
Телефонът зазвънява в момента, в който Кери си влиза вкъщи. По някакъв начин един висш армейски офицер е успял да я проследи и изисква предаването на заснетия материал. И това, въпреки че инцидентът се е случил на земя, която е собственост на държавата.

Защо властите се боят от житните кръгове? Какво прикриват?
А може би - подобно на мен самия - те също са привлечени от съпътстващите ги необикновени явления. През половината свят от Уилтшър, насред безкрайните хоризонти на Саскачуанските прерии, един канадски фермер тъкмо проверявал развитието на посевите си, когато внезапно се натъкнал на нещо странно: насред узрялото жито имало елипсовидна празнина. В началото си помислил, че за това е виновен вятърът, но после забелязал, как стъблата са подредени по някакъв необясним спираловиден начин. В периферията имало широка ивица от по-тъмни осили, които също следвали завършващата в центъра на фигурата спирална пътека от съборени растения. В края й лежал напълно смазан един мумифициран таралеж, който очевидно бил въввлечен в цялата бъркотия. Каквато и да е била причината за появата на този житен кръг, тя е привлякла нещастния свидетел като магнит.
Става все по-странно и по-странно.

Точно тази мисъл се въртеше из главата ми един прекрасен слънчев ден, докато стоях в центъра на сложна седмоъгълна житна формация, чиято форма ми напомняше на бродерията по кърпичката на баба ми. На снимката, която държах в ръката си и която бях направил два дни по-рано, ясно личаха два лъча светлина, които се спускаха вертикално точно над мястото, където се намирах.
Тъкмо се чудех, дали фотоапаратът ми веднъж завинаги не е запечатал момента на създаване на един житен кръг, когато във въздуха около мен прозвучаха няколко музикални акорда. "Запиши ги, по-късно ще ти потрябват", каза моят колега и ми подаде малкия касетофон. Независимо от всичките ми усилия, така и не успях да открия физическия източник на тези звуци.
За мен те, както и двата лъча светлина, бях причината за падането на бариерите между науката и мистицизма. Именно те ме поведоха по тази пътека, в чиито край се намира тази книга, в която се съдържат отговорите на повдигнатите въпроси. Отговори, които може би ще ни накарат да поставим под въпрос собственото си разбиране за това, което понастоящем наричаме с думата "реалност".
Нека го кажа по друг начин: ако по някакъв вълшебен начин успеете да се смалите до кристалче сол, може би ще бъдете в състояние да жонглирате с някой атом като с футболна топка и да си го подритвате цял следобед. И все пак, едва ли ще успеете. Тъй като атомите - и следователно всичко в този свят, което ни изглежда осезаемо - не са плътни. Сега вече науката е установила (за свое собствено удовлетворение) един факт, който от дълго време е известен на медиумите и на нашите предци: атомите на растенията, кристалите и човешките тела са малки хармонични резонатори, които непрекъснато вибрират. Те всъщност се ръководят от същите принципи, които откриваме и в музиката. Както пише Джордж Леонард, "всяка частица във Вселената извежда характеристиките си от височината, структурата и обертоновете на своите особени трептения - тя просто пее".
Това ще рече, че атомите са миниатюрни музикални инструменти.
И докато в лабораториите бариерата между наука и мистика постепенно се разпада, описанията на феномена на житните кръгове, отпечатани върху различни местности, променят всичко, на което по-рано сме били учени. Цялата ни представа за Вселената ще бъде разтърсена из основи.
Може би те ще променят дори вашия живот, както вече промениха моя.

Като се има предвид, че съм британски гражданин от португалски произход, женен за канадка, но работещ в Чикаго, животът за мен никога не е бил нещо особено праволинейно. И все пак, макар да работех в могъщия, добре платен и силно кофеинизиран свят на рекламата, бях повече или по-малко здравомислещ човек.
Първата ми среща с житните кръгове беше през лятото на 1990. За това бяха виновни вечерните новини, в които беше описано едно сензационно събитие, случило се на хиляди километри от Чикаго - в Ист Фийлд в Алтън Барнс, Англия. Изображението на телевизионния екран ме погълна и аз престанах да осъзнавам както гласа на говорителя, така и всичко друго наоколо. Всъщност не съм в състояние да си спомня нито деня, нито времето, нито мястото, нито телевизионния канал, нито кой още беше в стаята, нито в какво бях облечен, нито дали стадо бизони не е минало през къщата в същия този момент. И все пак ефектът, който имаше този образ върху мен, завинаги ще остане запечатан в съзнанието ми.
Защо образът на този житен кръг ми въздейства по този начин, надмогвайки нормалните ми усещания за време и пространство?
Едно подобно състояние на забвение не е нормално за един ръководител на отдел реклама. Моят аналитичен мозък, който постоянно работи на режим "попиване", ежедневно трябва да абсорбира огромни количества информация, включително и такива тривиални неща като оформлението на първите страници на менютата в ресторантите (вреден навик, който никога не се е харесвал на моите сътрапезници). Още като студент в художествената академия бях сведущ по въпросите на пейзажното изкуство. Всичко се свеждаше до това, че различни творци, въоръжени с комбайни, избирателно браздяха северноамериканските прерии и създаваха абстрактни геометрични фигури, които човек най-добре възприемаше от въздуха.
По същия начин "изкуството" на това английско поле можеше да бъде нещо подобно. И все пак, докато гледах по телевизията пиктограмата от Алтън Барнс, тази мисъл въобще не се появи в главата ми.
Също както не се появи и другата крайност - НЛО и малките зелени човечета.
Не - това, което виждах, беше символ с определено внушение и аз останах прикован от него, докато образът му се луташе през интуитивната дясна половина на мозъка ми, след като беше подминал аналитичната лява част. Сякаш ритмичните движения на ръката на някой хипнотизатор бяха ме хвърлили в състояние на транс. За мен символът беше напълно разбираем. Той ми се струваше безкрайно познат, сякаш беше съобщение, което сам си бях изпратил преди много време. Точно както чрез хипноза човешкото съзнание може да бъде върнато към един по-ранен момент, така и аз почувствах, че житните кръгове могат да предизвикват чувство на припомняне, пробуждане на подсъзнателната памет. Именно на този ден аз започнах да си спомням.
Най-простото нещо би било да се регистрирам в най-близкия психо-диспансер, но ефектът на пиктограмата ми се струваше напълно естествен. По-късно щях да чуя и други хора да изповядват подобни изживявания, макар и предизвикани от различни житни кръгове. Бях обсебен и любопитството ми молеше да научи повече. Открих книги, изчистих изображенията, придобих знание. В крайна сметка, започнах да прекарвам повечето си лета в Южна Англия, готов да посетя всеки новопоявил се житен кръг. Бях погълнат и - на свой ред - търсенето погълна четиринадесетгодишен брак с моята най-добра приятелка. Загубих и двете. След като моят прекрасен дом, прекрасен живот и немалки доходи изчезнаха, аз се завърнах в Англия, за да мога да довърша "проучванията" си.
Вече мога да си представя как казвате: "Този човек е идиот - зарязал е чудесно уредения си живот заради няколко акра стъпкано жито." И все пак, описаните от мен инциденти са само ароматът от нещата, които знам. От първа глава до края на книгата, ще ви преведа през феномена, включително и през измамите и заблудите. Накрая ще достигнем заедно до тази наука, която се крие в сърцето на мистерията на житните кръгове. Наука, която е толкова изкусна, толкова мъдра и толкова величествена, че има силата да ви смири и да ви пробуди за една по-висша реалност.
При съставянето на книгата се основавах както на своите собствени преживявания, така и на тези на мнозина други, които - също като мен - са се посветили на разбулването на естеството на тази загадка. Заплатената цена често е била много висока - в личен, финансов и семеен план. И все пак, думите в тази книга не са самата истина. Ако те бяха били "истината", то това би трябвало да е моята лична истина и тя не би била в състояние да ви помогне. Тъй като личната истина може да послужи за създаването на идоли, ортодоксални учения, институции, власт и - в крайна сметка - контрол. Вместо това, аз ще ви представя само фактите.
Обикновено фактите не са приветствани с "добре дошли", защото имат силата да объркват. Ако обаче сте отворени за фактите, те ще ви подбудят да потърсите и откриете Универсалния разум, който - в крайна сметка (колкото и да е иронично) - винаги е господствал вътре във вас.
През 1990 г. навлязох в това търсене с отворено, обективно и атеистично съзнание. Единадесет години по-късно излязох от него смирен и с новопридобита вяра и уважение към живота и неговия Създател. Може би най-важното е, че през цялото време се опитвах да остана с двата си крака здраво стъпил на земята. Повярвайте ми - насред всички жадуващи изява егота и налаганата от медиите дезинформация - един подобен здравомислещ подход е задължителен. Чувството за хумор също не вреди.
И докато се задълбаваме в сърцето на мистерията на житните кръгове, ще осъзнаем, че в тях не само се крие огромно знание, но и че те се появяват в критичен момент от нашата история, за да ни напомнят за наличието на еволюционна взаимовръзка, която е в наш интерес да възстановим - колкото по-рано, толкова по-добре.
В тази книга ще ви представя съвпаденията между житните кръгове и древните предсказания - от египетските текстове до Библейската книга на Апокалипсиса. Ще видим, че в житните кръгове се крие един наръчник, който предлага на всички жители на тази най-прекрасна от всички планети уникалната възможност да преоткрият своя потенциал в тези критични дни на промяна. Житните кръгове ни предоставят огледалото, в което можем да видим настоящата си посока и да се замислим върху нея. Те ни показват ключовете към нашата еволюция - припомняне за това, откъде сме дошли, и пътепоказател затам, накъдето сме се отправили.
В първата част на книгата ще ви представя историята на явлението "житни кръгове", като ви дам представа за техния modus operandi - как те взаимодействат с хората, как влияят на настоящата ни представа за света и какви биха могли да бъдат евентуалните последици.
Във втора част ще се гмурнем в детайлите на доказателствата, като изоставим лявата половина на мозъка и науката и се осланяме само на дясната половина и метафизиката. Сред темите, които ще бъдат представени, са: електромагнетизмът, влиянието му върху растенията, хората и нашите представи за него; "огнените сфери", НЛО-явленията, взаимовръзката им с естеството на Вселената и отношението на всичко това към житните кръгове; езикът на символите и възможностите на този език да се пренася информация съзнателно и подсъзнателно; нишката, която свързва свещената геометрия, храмовете, съзнанието и житните кръгове; ролята на звука в създаването на Вселената и в процеса на оформяне на житните кръгове; стратегическото разположение на светите места, техните активни свойства и влиянието им върху живите организми; енергията на Земята и начините, по които житните кръгове влияят върху земната "мрежа"; паметта на водата и връзката между житните кръгове и изцелението; доказателства в подкрепа на психичните способности и взаимовръзката между различните нива на реалност във Вселената.
Докато четете отделните глави, може би ще осъзнаете промяната в посоката на моето мислене - от праволинейна логика към мислене "в кръг". Това, което на пръв поглед може да ви се стори като сбор от факти, в крайна сметка ще се слее в едно свързано цяло, от което ще изплува и всеобхватна представа. Някои от тези факти са като катализатори, които ще ви накарат да ревизирате предубежденията си. Бележките имат същата цел. Иска ми се да ви окуража да изследвате поставените от мен въпроси и да възприемете написаното на едно по-високо ниво на персонално разбиране.


ПЪРВА ЧАСТ

ИСТОРИЯ НА ЖИТНИТЕ КРЪГОВЕ

1. Атмосферни явления или не

За да знаеш всичко, е необходимо да знаеш много малко; но за да знаеш много малко, първо трябва да знаеш доста много.
Г. И. Гурджиев

Това е плавна хълмиста местност, съставена от меки варовикови скали и глини. Окото се изкушава да се плъзне по изящните извивки на ниските хълмове, покрити с тучни пасбища и житни посеви, които се спускат от обрамчената с дървета линия на хоризонта. Този ландшафт е бил свидетел на дейността на човека от незапомнени времена. И все пак тук се долавя нещо тайнствено - помежду изпъстрените с редки дървета поля, разделени от жив плет шипкови храсти, са изникнали стотици могили, подобни на облечени в зелен филц пъпки. Това са дълги насипи или обикновени могили, оцелели след десетте хилядолетия английски дъжд и всевъзможните идеологии, които човекът някога е създал.
Те прерязват този древен пейзаж с пленителни каменни кръгове, чиито каменни игли, горди и целеустремени, стоически удържат всяка промяна - мълчаливи останки от една гигантска взаимосвързана мрежа от обекти, която е покривала Англия през Неолитната епоха. Същото се отнася и за "укрепените хълмове", чиито опасани от землени насипи заравнени тераси увенчават върховете на издялани варовикови възвишения и изкуствено създадени носове. Тези "крепости" обаче, които носят странни имена като например Барбъри Касъл или Уфингтън Касъл, не се състоят от съградени от човешка ръка укрепителни съоръжения и не изглежда някога да са изпълнявали военни функции.
Наистина има нещо тайнствено, тъй като се намираме в старото южноанглийско кралство Уесекс, чиито централни части обхващат съвременните окръзи Химпшър и Уилтшър, заедно с части от Дорсет на юг, Съмърсет на запад и Съсекс на изток.

С безгрижен вид, Роджър Сиър влезе в кръга от спираловидно отъпкана висока трева, намиращ се под бдителния поглед на древната крепост Сизбъри Хил. Лятото на 1927 г. е и младият Роджър и друг път е виждал подобни кръгове, които той нежно нарича "вещерските пръстени". Този е подобен на останалите, на които и през предишните години от време на време се е натъквал из Съсекс. Той проявява специален интерес към необичайните свойства, които тези странни знаци притежават: намагнетизирането на острието на ножа, който е забил в земята в центъра на кръга, гъделичкащото усещане в краката, отказът на кучето да влезе в кръга и намагнетизирането на обичания от него джобен часовник, което в крайна сметка доведе до безвъзвратното му спиране.
По-рано вече беше имал случай да установи как стрелката на компаса му полудява, щом влезе в кръга. След това, вместо да се подчинява на магнитния север, тя беше показвала само кръга. Освен това беше забелязал, че във въздуха се носи миризма, напомняща на "електрическо горене", и че тревата е "заредена" до такава степен, че велосипедите - собственият му и този на неговия спътник Сид - получаваха заряд статично електричество, който беше в състояние да предизвика електрически шок. Когато по-късно двете момчета се бяха върнали на същото място, бяха намерили втори кръг и - въпреки вълнуващото приключение - и двамата се бяха прибрали вкъщи с ужасно главоболие.

Осем години по-късно, едно десетгодишно момче видяло нещо още по-свръхестествено при Хелиънс Бъмпстед в Есекс: то станало свидетел на една от появите на житен кръг. Макар всичко да отнело не повече от няколко секунди, възрастният придружител на момчето е пренебрежение описал събитието като нищо повече от "Дяволската вихрушка" - някакъв вид завихряне на въздуха, на което се приписвало причиняването на подобни нарушения в района поне от 1830 г. И все пак - какъв ще е този вятър, който фучи из полята и създава съвършени кръгове и пръстени със спираловидно повалени растения на земята, рязко оформени стени и незасегнати централни туфи класове? Освен това, повалените стъбла очевидно се били втвърдили в новата си хоризонтална позиция, тъй като опитите от страна на момчето и на фермера да ги повдигнат с помощта на вила останали безуспешни - класовете просто отново полягали надолу.
В ранните години на историята на житните кръгове не са били рядкост случаите, в които местни фермери или любители на природата са си спомняли как призори са се разхождали из полята и са се натъквали на подобни кръгове и пръстени от повалени, но непрекършени растения. Някои от образуванията имали диаметър повече от 18,3 м. Съществуват и разкази за домашни животни със странно поведение - за овце и крави, проявяващи признаци на безпокойство преди появата на кръга, и за суеверни ратаи, които са отказвали да докоснат странните фигури. Някои хора си припомняли поява на НЛО или на ярки многоцветни светлини в района. Голям брой от тези описания намират потвърждение и в местните полицейски архиви.
Концентрацията на подобни събития е най-голяма в Уесекс, както и в канадската прерия. Към тези ранни примери трябва да прибавим и осемдесет разказа на очевидци, които са присъствали на самото оформяне на някой житен кръг. Тези свидетелства са пръснати между Британска Колумбия и Австралия. Не е без значение фактът, че - макар болшинството от тях все още не са публикувани - те се потвърждават взаимно. В разказите се описва, как сутрешният хор от птичи песни внезапно замлъква, за да бъде заменен от трептящ звук, как след това върховете на житните класове са разтърсени от мощна вибрация и цели участъци от полето рухват на земята само за няколко секунди.
Може би младият свидетел при Хелиънс Бъмпстед не е бил толкова предразположен към фантазии, колкото са се опитали да го изкарат. През 20-те и 30-те години на ХХ в. обаче, когато основните заподозрени са вятърът и дори Дяволът, никой не се захваща сериозно да разследва тези странни кръгове в посевите. Ще минат още много десетилетия, преди да се появят въобще някакви обяснения.
През 1965 г. около град Уорминстър в Уилтшър се забелязала внезапна масова поява на прости кръгове. Същото се случило и около криволичещия рид Хакпън Хил, на около 32,2 кm на североизток, и при Хълма на Св. Екатерина, в околностите на Уинчестър в Химпшър. И трите района са богати на странно оформени варовикови хълмове, които са увенчани от дълги насипи или обикновени могили. Те също така са пропити с местен фолклор и се свързват с видения, посещения от духове на природата и със свидетелства за невъзможни въздушни маневри, изпълнени от също толкова невероятни светещи летателни апарати. И все пак, ще трябва да изминат още цели петнадесет години, преди един кратък коментар, промъкнал се на страниците на Уилтшърския вестник "Таймс" (15 август 1980 г.) да привлече вниманието на науката.
Фотографията на трите съвършени кръга в овесеното поле под крепостта при Братън, на която личат класовете, подредени в ясни спираловидни редове по земята, събудила интереса на метеоролога д-р Терънс Мийдън, който започнал свое разследване. Тъй като бил един от учредителите на Организацията за проучване на торнадата и бурите, интересът му към атмосферните явления го накарал да заяви, че за появата на тези кръгове са отговорни статични завихряния. Въпреки общоизвестния факт, че бурните ветрове обикновено изтръгват разни неща от земята и ги издигат хаотично във въздуха, това обяснение било възприето като удовлетворително. Единствено засегнатият от случая фермер - някой си г-н Купър - останал скептичен. Той заявил следното: "Никога не съм виждал нещо подобно. Със сигурност не може да бъде предизвикано от дъжд или вятър, тъй като това съм го виждал повече от достатъчно и просто не е с толкова правилни форми."
Домашната помощница на г-н Купър си спомнила, че - в нощта преди да се появи още един комплект кръгове - чула някакъв странен бръмчащ звук, който идвал откъм полето. Шумът продължил около двадесет минути, като кучето на г-н Купър лаело през по-голямата част от нощта, което не било характерно за него. Един проучвател на име Иън Мръжиглод интервюирал Купър и собственика на съседната ферма, г-н Скъл, но и двамата заявили, че не са забелязали никакви подозрителни следи, които да водят към или от кръговете - те просто се появили насред девствените посеви.
На следващото лято Пат Делгадо - инженер, специалист в областта на електротехниката - се наслаждавал на привилегиите на пенсионирането си в Хампшър, когато един приятел учудено го запитал не смята ли да направи нещо по отношение на странните следи, които бил видял в полето при Чийзифут Хед само на няколко километра от дома му. Това събудило любопитството на Делгадо и той се отправил към този подковообразен амфитеатър, където се сблъскал с гледка, която щяла да промени живота му.
Под него лежали три фигури - един кръг с диаметър 15,50 m и два с диаметър 7,8 m - чиито центрове образували перфектна права (вж. фиг. 1.6). Тъй като нямало т. нар. "трамвайни линии" (характерните бразди, оставени от тракторите, които минават като двойки успоредни линии през повечето ниви), фигурите били заобиколени отвсякъде от по 61 m девствено жито. Страните им били абсолютно прави, все едно прокарани с хирургически инструмент. Като се има предвид липсата на пътека към и от тях, положението на кръговете давало абсолютната сигурност, че или - за да може да ги направи - техният създател е левитирал над растенията, или че цялата фигура е била "отпечатана" някъде отвисоко.
Всичко това имало много силен ефект върху Делгадо. Той се заел с изучаването на нови съобщения до най-малките подробности и започнал да сигнализира на медиите за странните явления, осеяли английската провинция.
Всяко ново съобщение носело нови открития и нови наблюдения, едно от първите от които било задължителната обвързаност с някой от близките неолитни обекти. Например през 1981 г. в Личфийлд в Хампшър една невидима магнитна линия, минаваща през центровете на два житни кръга, била напълно идентична с тази, която свързвала две праисторически могили само на няколко метра на север; освен това и съответните диаметри също били еднакви. През 1983 г. вече станало ясно, че много от кръговете се появяват под т. нар. "крепости". Фигури от по пет кръга - един централен и четири по-малки около него, разположени по географските посоки и наподобяващи келтски кръст - се появявили под странните подковообразни образувания при Клей Хил, Уфингтън, Братън и отново при Чийзифут Хед.
Когато по-късно подобна фигура от пет кръга се появила под крепостта при Братън, недодяланият вид на отделните детайли предизвикал съмненията както на Мръжиглод, така и на Боб Рикард. Последният бил редактор на списание "Фортиън Таймс", което се занимава с различни необичайни явления. И наистина, в случая очевидно било налице и друго обяснение, нямащо нищо общо с паранормалното. След като "Дейли Експрес" успял да се добере до историята с истинските кръгове, завистливата редакция на "Дейли Мирър" предложила на живеещото в района семейство Шепърд да направи - срещу заплащане - копие на новата фигура в близост до един от оригиналите. И все пак, това творение демонстрирало ясни следи от човешка намеса, да не говорим за явното съсипване на растенията - за повалянето на класовете семейство Шепърд използвало тежки вериги.
Дори като оставим тази фалшификация настрана, появила се необходимост теорията на Терънс Мейдън за статичните завихряния да бъде разширена, за да обхване и тези усложнени фигури. По-рано той предположил като причина за трите подредени в една редица кръгове действието на три вихъра (макар съотношението между диаметрите на отделните кръгове да било 2:1 - точно пропорцията, която стои в основата на определянето на октавата в музиката). В този случай той излязъл с нова хипотеза - петте кръга били резултат от серия вихрушки в полизавихрящо състояние, при което центростремителната сила на засмукване на централния вихър стабилизирало симетрично разположените по-малки завихряния.
През 1984 г. петте кръга от предишната година събудили любопитството на един от видните жители на Алфристън, Съсекс. Те внезапно се спуснали върху провинциалната къща на Денис Хийли - секретар по външните връзки на Лейбъристката партия. Той признал, че по принцип не вярва в НЛО, но че предната нощ - когато кръговете се появили под намиращия се наблизо Крейдъл Хил - жена му била видяла някаква необикновено ярка светлина в небето. Хийли отишъл да разгледа образуванието и така и не успял да намери някакво разумно обяснение. Интересно е да се отбележи, че срещу Клей Хил в Уорминстър - мястото с най-многобройни случаи на поява на НЛО в Англия - съществува още един Крейдъл Хил.
Междувременно към Пат Делгадо се присъединил още един озадачен човек - Колин Ендрюс, по това време главен електроинженер на общинския съвет на Тест Вали в Хампшър. Заедно те се заели с установяването на определени закономерности в поведението на кръговете, включително и това, че първите житни кръгове за всяка година се появяват или в близост до, или върху богати на водоизточници и водни басейни местности - до извори, езера, язовири или в самото сърце на някой речен басейн. При един случай Чарлс Хол - собственик на фермата Корхемптън Лейн - отбелязал, че ръбът на един житен кръг в неговите ниви е разположен само на 5 m от старо водохранилище; освен това, в северната част на неговите земи имало друг водоем, който все още съществувал. Няколко седмици по-късно на около 90 m до него се появил втори кръг.
Противно на естествената реакция на всяко наведено растение, което се стреми отново да се издигне към слънчевата светлина, един недокоснат кръг при Гандър Даун демонстрирал как класовете не направили никакъв опит да си възвърнат вертикалното положение, а вместо това продължили да зреят в новото си хоризонтално положение. Това би било почти невъзможно, ако върху растенията е била приложена сила. В допълнение към цялата мистерия, в нощта преди откриването на фигурата двама възрастни местни жители станали свидетели на появата на НЛО - "огромен жълто-бял кръгъл предмет, който стоеше изправен на единия си край". Това се случило само на около 200 m от кръга. В ужаса си те отишли и разказали за видяното в полицията, където регистрирали случая като "неидентифициран летящ обект". Ендрюс чул съобщение за случая по радиото и веднага се отправил към мястото, където заварил полицията да претърсва района с фенерчета. Никой не е могъл да знае, че тази поява на НЛО ще намери пълно съответствие - няколко години по-късно - при друг случай от района на житните кръгове.
И когато във фигурите от година на година започнала да се забелязва закономерна прогресия, възникнал въпросът до каква степен този "вятър" притежава някакъв интелект. При Гудуърт Клатфорд се появила нова фигура от пет кръга, при която обаче центровете на три от сателитните кръгове били свързани от най-тънкия от орбиталните пръстени. За разлика от обикновения маниер, класовете в този пръстен не били повалени, а били прегънати през средата, така че да докосват с върховете си земята.
След края на сезона през 1985 г. Делгадо организирал среща между различните заинтересовани страни, за да сравнят данните си и да преразгледат съществуващите теории. Сред присъстващите бил и подполковник Еджкомби - офицер от намиращата се наблизо военновъздушна база при Боскомби Даун. Неговите пилоти били започнали да проявяват все по-голям интерес към житните кръгове, следели за тяхната поява и правели снимки. Подполковникът оспорил хипотезата за фалшификация, най-вече защото измамниците биха оставили следи в посевите, а неговите проучвания не показали наличието на такива. Еджкомби се заинтригувал от явлението и изпратил доклад до Бюрото за разследване на НЛО към Министерството на отбраната в Лондон.
Изследователите започнали да се питат дали нещо (или някой) не разиграва някаква игра. И наистина изглеждало, все едно паранормалните явления ги следват отблизо, с цел да покажат, че зад цялата тази работа се крие някакъв свръхестествен разум. Колин Ендрюс никога нямало да забрави как отнесъл вкъщи проба от сторила му се странна пръст от един новопоявил се кръг. В ретроспекция на случилото се, явно самата фигура по начало била замислена да го накара да направи това, тъй като към обичайните кръг и пръстен бил добавен и нов елемент - права пътека, излизаща от периметъра на кръга в посока точно 120@ от магнитния север. Тя имала дължина 4,60 m и краят й бил оформен като стрела, в основата на която имало полусферична вдлъбнатина със съвършено гладки стени. Ендрюс взел проба именно от това място и я отнесъл в кабинета си, който бил снабден с изключително мощна алармена система. В течение на следващите две седмици, неговият дом се превърнал в нещо като свръхестествен увеселителен парк.
Само минути след като загадъчната пръст била заключена за през нощта, инфрачервеният сензор в празния кабинет засякъл движение и активирал една от алармите. Ендрюс, който бил специалист по проектиране на алармени системи и бил наясно с дефектите им, не обърнал особено внимание на това съвпадение - поне не до следващата сутрин.
В 4:15 часа сутринта се включила външната аларма на къщата. Електрическият часовник бил изключил и отказал да тръгне отново преди следващия ден. Няколко нощи по-късно той отново спрял в 4:15 часа сутринта, като този път към него се присъединила и автономната аларма на кабинета, чиито микровълнов датчик бил активиран по същото време. За да бъде пълен хаосът, работещият на батерии стенен часовник също решил да обяви началото на новия ден в 4:15 часа сутринта. Всичко това се повтаряло в продължение на четиринадесет сутрини, като не трябва да се забравя и нарушения сън на съседите и липсата на чувство за хумор у местните полицаи.
По това време към Делгадо и Ендрюс се бил присъединил и един талантлив пилот на име Бъсти Тейлър. Тримата - заедно с Дон Тюърсли, Пол Фулър, Терънс Мийдън и Иън Мръжиглод - основали екип, който вдъхновено се отдал на задълбочено изследване на житните кръгове. Именно на тях сме особено задължени за огромното количество данни от този ранен период. По време на едно рутинно въздушно разузнаване над Хампшър, Бъсти Тейлър заявил следното пред своя пасажер: "Всичко, което искаме, е да видим обединени в едно всички фигури, които познаваме до този момент." На следващата сутрин, когато двойката прелитала над същото това място, се оказало, че поисканата предния ден формация се е появила в полето под тях. Нещо повече - под фигурата имало голямо водохранилище.
Докато събитията и странните съвпадения набирали сила, различни хора и институции започнали да съставят непрекъснато разширяващ се набор от възможни обяснения за това, какво точно нарушава подредения английски пейзаж със знаци, които подхождат повече на "Стар Трек", отколкото на Джон Констабъл. Както може да се очаква, капризните медии прегърнали идеята за малките зелени човечета. Макар формите на житните кръгове да еволюирали във все по-сложни комбинации, Терънс Мийдън продължавал да поддържа теорията си за статичните завихряния. При това, към вече съществуващите фигури започнали да се прибавят (или да се наслагват върху тях) допълнителни елементи, следващи очевидни геометрични правила. Възможно ли е въздушните завихряния да притежават съзнание, за да могат да се завръщат с абсолютна точност на същото място?
Все едно за да подложат на изпитание непоколебимостта на Мийдън, "създателите на кръгове" (обобщаващо название на тези, които се крият зад истинското явление) направили при Хедборн Уърти кръг с диаметър 16,40м m. Те повалили растенията в обичайния ред, по посока на часовниковата стрелка, но - за разлика от обикновено - с върховете към центъра на кръга. Само по външния край имало една тясна ивица, в която класовете били завити обратно на часовниковата стрелка и сочещи навън. Освен това, при повдигането на растенията се оказало, че отдолу има още един пласт, обърнат обратно спрямо горния. Мийдън упорито се придържал към атмосферната си теория, като заявил, че завихрянето внезапно е обърнало посоката си. По-късно създателите отговорили на това обяснение, като създали комбинация от два концентрични пръстена около кръг, всеки елемент от която бил със завъртане, обратно на предишния.
Независимо от това, дали става въпрос за атмосферни явления, или не, обърканите фермери - чиито живот все по-често бил спохождан от феномена "житни кръгове" - решили в един момент, че въпросът трябва да се отнесе до вниманието на парламента. Въпреки откритията на Делгадо и Ендрюс, които недвусмислено показвали, че става въпрос за явление със свръхестествен, може би дори извънземен характер, британското правителство решило (поне официално) да застане зад удобната в случая атмосферна теория. С други думи - нямало никакъв повод за притеснения. Според официалната версия всичко в английската провинция си било нормално.
Огромното количество алтернативни теории обаче далеч не били толкова нормални: от въоръжени с канап пияници, през буйни млади фермери, обезсърчени студенти от художествената академия, безработни журналисти, армейски агенти по дезинформацията, до свръхупотреба на торове, интерференция между сигналите на мобилни телефони и дори ята предразположени към геометрията гарвани и разгонени таралежи.
В някакъв момент през 1987 г. към начините, по които човек би могъл да попадне в центъра на едно поле и да не остави следи, се прибавят и балоните с горещ въздух. Да успее някой да управлява балон с кош на височината на човешки бой и да го задържи неподвижно в продължение на няколко часа (колкото би отнело извършването на работата), само по себе си си е подвиг. Но като се има предвид, че използваните до този момент растителни "носители" - основно пшеница и ечемик - са гъвкави и лесно поддават под въздействието на спускащ се отгоре им предмет, някои хора се почувствали достатъчно убедени в тази теза, за да я представят в публичното пространство. В отговор създателите решили да променят практиката си и да се обърнат към рапицата като подложка.
Като се има предвид природата на растенията на рапицата, не е учудващ фактът, че фермерът Дейвид Стейнър се съгласил да проведе научно проучване на кръга, открит в неговото яркожълто поле. Стъблата на рапицата са много крехки и при прегъване се чупят като тези на целината. И все пак, очевидно растенията в насажденията на Стейнър били прегънати в основата си, все едно били попарени точно на това място. Подобно на предходните житни кръгове, прегъването било под почти прав ъгъл, 2,6 cm над земята и точно под първото коляно - т. нар. "глезен" на растението. Всяко пречупване на рапицата унищожава жълтите й цветове, и все пак фините листенца били останали непокътнати.
И сякаш всичко това не било достатъчно озадачаващо, та когато - заедно със своя баща - Ендрюс измервал кръга, двамата видели ярка светкавица да избухва около тях, последвана от подобен на пращене звук. Звукът бил толкова силен, че бил чут дори от майката на Ендрюс, която била останала в колата на края на нивата - на 21 m - и при това на затворен прозорец.
Подобни странни шумове започнали да се появяват все по-често и по-често, особено когато Ендрюс посетил един нов обект при Кимптън - необичаен овален пръстен с диаметър около 9 m. "Никога не съм виждал нищо подобно" - възкликнал втрещеният от гледката фермер, г-н Фламбърт. Когато двамата с Ендрюс се върнали при колата, там ги очаквали две момчета, които - незнаейки, че Ендрюс е изследовател - му казали, че по-рано били видели светещ оранжев обект да се рее именно над мястото, което току-що бил разглеждал. По-късно, без да има някаква особена причина за това, една възрастна двойка попитала Ендрюс дали не е дошъл да разследва "чуруликащите, подобни на тананикане звуци", които били чули в полето няколко дена по-рано.
По време на по-нататъшните измервания и огледи, Ендрюс внезапно бил стреснат от някаква черна сянка, която "за миг закрила слънцето". По-късно през същия този следобед кучето на неговите родители си играело из полето, когато изведнъж замръзнало пред нещо в близост до кръга. Само след минути нещастното животно започнало да повръща и не успяло да си възвърне силите, докато не го отвели далеч от фигурата. Въпреки поредицата неприятни събития, същата вечер Ендрюс почувствал, че трябва да се върне при кръга, където в тихо отчаяние вдигнал очи към небето и на висок глас казал: "Господи, само ако би ми подсказал как са създадени тези неща..." Отговорът дошъл след няма и десет секунди.
Според разказа на Ендрюс "от едно място на около 2,75 m започна да се разнася подобен на електрическо пращене звук. То все повече се усилваше, докато в един момент вече очаквах някакъв взрив. Уплаших се и погледнах назад към селото, за да проверя кой е най-късият път за бягство от полето. Насилих се да овладея обхваналата ме паника и останах на мястото си. Също толкова внезапно, както беше започнал, шумът спря. Макар и да ми изглеждаше по-дълго, всичко беше продължило около шест секунди. Не видях нищо и нищо не помръдна".
Това се случило през лятото на 1987 г., когато броят на съобщенията за житни кръгова нараствал с бясна скорост. В рамките на едно денонощие само около Уорминстър се появили петнадесет кръга, а заедно с тях и огромно количество нови открития. В някои от формациите магнитни смущения побърквали компасите, а що се отнася до формите, по-ранните малки кръгове попадали - частично или напълно - в рамките на нови образувания, докато при други фигури се забелязвало непрекъснато усложняване в маниера на завихряне.
По време на един паметен инцидент, след като по-рано през деня местното полицейско управление в Уилтшър било засипано от съобщения за срещи с НЛО, голяма формация от пет кръга се появила при Ъптън Скудамор. Докато в три от сателитните кръгове се наблюдавало забележително S-образно завихряне по посока, обратна на часовниковата стрелка, в четвъртия то било обърнато на опаки. Междувременно, на 3,2 кm северно от Уестбъри се появил кръг, който съдържал само половин завъртане на вихъра. То се отличавало с такава прецизност на изпълнението, че проучвателите почувствали, че би било светотатство да стъпят върху него.
И други запалени по темата хора - например семейство Уингфилд от Съмърсет - също станали свидетели на подобни на описаната от Ендрюс светкавица. Докато останалите членове на семейството били заети с проучването на един кръг, г-жа Уингфилд стояла на хълма точно над тях. Внезапно тя видяла ярка синя светлина, която сякаш се издигала от земята пред нея, като пулсирала на интервали от около секунда, все едно в нея се отразявала - някъде отвисоко - някаква въртяща се, блестяща повърхност. Разтревожена, тя се спуснала по склона на хълма към своя съпруг, който - подобно на Делгадо и Ендрюс преди него - вече бил прихванал болестта на житните кръгове.
Натрупвали се все повече свидетелства. Една сутрин фермерът Джеф Купър станал от леглото и се сблъскал със свой собствен комплект кръгове. "Една нощ кучето взе да лае без причина, и то много яростно. Обикновено спира, когато му кресна, но не и тази нощ. Това продължи много дълго - явно животното беше силно разтревожено от нещо. Сега ми се иска да бях погледнал, защото на сутринта установих, че през нощта в житото са се появили пет кръга. Нямам представа как са се получили, но не смятам, че са дело на човешка ръка. Опитахме се да направим нещо подобно с помощта на въжета и пръти, но така и не се получи."
Всяко ново откритие водело към следващо, което създавало впечатлението, че феноменът следва някакъв методичен, едва ли не предварително замислен план. С приближаването на края на лятото на 1987 г., списъкът на аномалните явления се увеличавал със всяка изминала седмица, също както и количеството нови съобщения, наброяващи вече стотици. Подготвял се обаче още един епизод, който щял да сложи своя драматичен отпечатък върху края на сезона.
Недалеч по пътя от Стоунхендж, в неравномерно покритата с дървета равнина на Уилтшър се намира градчето Уинтърборн Стоук, което приютило един огромен, опасан от пръстени кръг с диаметър 23 m, около който имало още три сателитни кръга. Образуваните от завихрянето фигури били толкова стегнати и сгъстени, че при поглед от въздуха се създавало впечатлението, че кръгът се върти. Въпреки появата му на възвишение в близост до натовареното шосе А303, свързващо Лондон с Ексетър, съобщенията за него с нищо не се различавали от обичайното - поне не до два месеца по-късно.
В 5:06 часа на 22 октомври Министерството на отбраната внезапно установило, че му липсват 13,5 милиона лири стерлинги под формата на бойна техника. Малко след като един пилот изпратил по радиото редовния си доклад "нищо необичайно", военновъздушната база при Боскомби Даун загубила връзка с управлявания от него изтребител с вертикално излитане "Хариър". Това "аудиоизчезване" станало точно над мястото, където няколко седмици по-рано все още личали житните кръгове. Междувременно, на 145 кm югозападно от ирландското крайбрежие, екипажът на един американки транспортен самолет бил безкрайно изненадан от гледката на един "Хариър", който най-безцеремонно си летял над Атлантика - без пилот и с липсваща горна част на кабината. На следващия ден спасителният екип открил тялото на пилота, заедно с резервния му парашут и спасителния сал, само на неколкостотин метра от мястото със загадъчните кръгове.
Два въпроса останали без ясен отговор. Защо му е трябвало на пилота да се катапултира от очевидно прекрасно функциониращ самолет? Защо самолетът се е отклонил с няколко градуса от предварително зададения курс точно на мястото, където прекъснала радиовръзката? Катапултиращата седалка така и не била намерена.
Вследствие на подобни епизоди, които погъделичкали цинизма на медиите, интересът към житните кръгове започнал да се увеличава, а заедно с него и любопитството на публиката. Този интерес нараснал още повече през лятото на 1988 г., когато формите на житните кръгове продължили да се усложняват, като се забелязвали и някои нови моменти - например появата на двойки фигури в едно и също поле, но по различно време. Особен интерес представлявала една група от три десетметрови кръга, образуващи съвършен - макар и невидим - равностранен триъгълник. Точно една седмица по-късно повалените нежни стъбла на ечемика започнали постепенно да се изправят, и при това по възможно най-деликатния начин.
Според теренните описания растенията започнали да се изправят избирателно по колена, на групи по три и в рамките на едно удължено пространство от около 0,3 на 0,6 m. Първата група започнала да се изправя от първото коляно, което е най-близо до земята, втората от средното, а третата - от най-високо разположеното, точно под самия клас. След това целият процес се повтарял радиално, като в крайна сметка се получила фигура от седем концентрични пръстена и четиридесет и осем спици, все едно растенията предварително били програмирани да растат по определен начин. Трите кръга били напълно еднакви. Според един специалист агроном - д-р Марк Гловър - това не би могло да е резултат нито от използването на торове, нито от земеделска или химическа обработка, болест, нашествие на вредители, нито дори от естественото поведение на растенията.
Тъй като атмосферната теория на Терънс Мийдън била поставена под въпрос, неговият модел от модифицирани завихряния внезапно се оказал зависим от определени топографски условия, при които била възможна появата на житни кръгове. Станало ясно, че те можели да се образуват само на подветрената страна на възвишенията. В рамките само на няколко дни от град Лангенбург, разположен в равната Саскачуанска прерия, дошли две съобщения. Именно там през 1974 г. фермерът Едуин Фър открил пет светещи сребристи диска да се реят над насажденията му от рапица, карайки класовете да се люлеят. Петнадесет минути по-късно той видял как дисковете се устремили нагоре в небето, като оставили след себе си пет кръга. По-късно подобен инцидент се случил и в прериите на Манитоба. Но да се върнем в Англия, където новообразували се житни фигури по същия начин опровергали теорията на Мийдън - те се появили в открития, хълмист ландшафт около най-голямата направена от хора "пирамида" в цяла Европа - Солсбъри Хил в Уилтшър. През месец юли 1988 г. около този загадъчен праисторически паметник се разпростряла дъга с дължина от 11 кm, съставена от петдесет и една формации. От високия 131 m връх на Солсбъри Хил се забелязвали напомнящи на келтски кръстове групи кръгове, които се събирали наоколо, подобно на апостоли, очакващи ново послание, което да разпространят по света (вж. фиг. 1.9).
Едно подобно послание се появило под формата на книга - "Кръговите доказателства". По това време Ендрюс и Делгадо били събрали вече толкова много материал, че счели момента за подходящ на широката публика да бъдат представени и други обяснения, които да са алтернатива на пияниците с въжета и на атмосферната теория, към която властите все още се придържали. При все това д-р Мийдън вече бил предложил някои корекции в своите възгледи, като прехвърлил отговорността върху стълбовете от изключително горещ въздух, наречени от него "плазмени вихри". Освен това - според тази ревизирана теория - във вътрешността на подобен вихър имало стълбове от въртящ се в обратна посока въздух. Те трябвало да обяснят поведението на растенията в някои новопоявили се кръгове, които били опасани от единичен пръстен и при които класовете вътре в кръга лежали по посока на часовниковата стрелка, докато в пръстена били обърнати обратно.
Създателите на кръгове решили да му направят услуга, като направят нови кръгове, също опасани с по един пръстен, но с една и съща посока на падане на класовете в кръга и пръстена (вж. фиг. 1.8).
Наличието на достатъчно материал по рафтовете на книжарниците допълнително засилил интереса на широката публика, което пък довело до по-сериозни научни проучвания и журналистически разследвания. "Кръговите доказателства" и нейните автори получили благосклонни рецензии във вестници като "Уолстрийт Джърнъл" и "Таймс"; един сътрудник на "Дейли Мейл" описва как книгата "най-малкото ще спре дъха на скептичния читател". И все пак, в съзнанието на всички продължавал да битува основният въпрос. Кой стои зад всичко това?
С цел да разберат това, през лятото на 1989 г. петдесетина учени, инженери и всевъзможни други заинтересовани страни обединили усилията си в операция "Бяла врана". Проектът предвиждал двуседмично денонощно наблюдение на една от най-плодовитите на житни кръгове местности - Чийзифут Хед, близо до Уинчестър в Хампшър, по-известна сред местните хора като "Дяволския казан". Били подготвени цели камиони с най-високотехнологична апаратура.
По ръба на този огромен естествен амфитеатър били поставени инфрачервени и свръхчувствителни камери. Топлият ветрец вълнувал околните златисти поля и флиртувал с изпълнената с очакване група изследователи.
В три часа сутринта на втората сутрин от проекта, над "Казана" внезапно се появило светещо оранжево кълбо. То се задържало там почти неподвижно в продължение на около пет минути, след което светлините на минаващ наблизо камион го пропъдили. След това обещаващо начало, повече не се случило нищо кой знае какво и в последния ден от проекта вече било ясно, че светещото кълбо ще си остане единственото заснето на филм събитие. И все пак, макар повечето учени вече да прибирали апаратурата си, имало неколцина, които не били готови да се откажат толкова лесно. Начело с ясновидката Рита Гуд, те решили да се отправят към едно съседно поле, където имало двойка по-ранни кръгове, да седнат тихо в единия от тях и да проверят, дали няма да се случи нещо.
Само след десет минути те били заобиколени от вече познатия чуруликащ звук. Ясно доловим за всички присъстващи, звукът се преместил само на няколко крачки от групата, като очертавал непостоянна, криволичеща траектория. Той направил една обиколка около кръга, след което я повторил. Рита се опитала да влезе в контакт със звука. "Ако разбираш нашите намерения, моля те, спри." Звукът надлежно се съобразил с молбата за няколко секунди, след което отново започнал да се движи. Наблюдаващите внезапно се били превърнали в наблюдавани. Макар да не се чувствали заплашени, цялата случка била доста призрачна и групата напуснала мястото.
И все пак любопитството в тях надделяло. Джордж Уингфилд грабнал един касетофон и само след пет минути двамата с Ендрюс били отново в кръга, както и звукът, който очевидно се забавлявал от цялата тази игра. "Ако обичаш, би ли направил един кръг за нас?" - помолил Уингфилд, който държал касетофона в готовност. В сферата на изследване на житните кръгове, обаче, нещата никога не са чак толкова директни. На разсъмване край разтревожената група минал един полицейски патрул и ги информирал, че в едно поле на изток от тях тъкмо се била появила нова формация. Въпреки щателните проучвания, станало ясно, че - макар капризният създател на кръгове да нямал нищо против да си комуникира - той по никакъв начин не искал да бъде хванат на местопрестъплението.
Явно 1989 г. се очертавала като "Годината на звуците". След като записаното тананикане направило публичния си дебют по телевизията, от Би Би Си бил изпратен екип, който да вземе интервю от Ендрюс и Делгадо. Това станало в Бекхемптън, където тъкмо се бил появил нов приблизително тридесет и осемметров кръг с единичен пръстен. В ретроспекция можем да кажем, че световноизвестната телевизионна компания е щяла да направи добре, ако би се сетила допълнително да застрахова апаратурата си. В момента, в който скъпоструващата видеокамера (на стойност 35 000 лири) била монтирана в близост до кръга и отрупания със сателити пръстен, на екрана й се появили шумови индикатори, обозначаващи наличието на смущения. Последвала серия агонизиращи примигвания на предупредителните червени светлини. Внезапно звукооператорът бил оглушен от силен, всепроникващ звук и камерата замряла. Въпреки настъпилото объркване, екипът на Би Би Си излъчил случилото се и оставил една още по-озадачена публика.
По-късно в университета в Съсекс бил направен графичен анализ на звука, който до такава степен бил объркал звукооператорите и сервизните работници на Би Би Си. Изследователите достигнали до заключението, че той съдържа хармонични трептения с честота 5,0-5,2 kHz (килохерца) и е идентичен със звука, който по-рано бил записан по време на операция "Бяла Врана" при Чийзифут Хед. Предложена била теза, според която "вманиачените изследователи" са успели да запишат гласа на една малка птичка - зеленото коприварче. Не изглежда скептиците да са били притеснени от факта, че тази рядка птица обикновено се среща в блата и необработваеми земи, а не в житни полета.
Двата звука били подложени на сравнителен анализ и не само че се оказало, че седемкилохерцовия глас на птицата трепти с два килохерца над чуждия звук, но и че графичните изрази на двата звука се различават доста съществено (както личи от анализа на компютърния експерт Пол Вигей). Съпоставянето с всички достъпни звуци на птици и насекоми, което било извършено от д-р Робърт Вайс (който направил и експертизата на записите на президента Никсън от аферата "Уотъргейт") в Лабораторията за реактивни двигатели към НАСА, дало почти същите резултати: не ставало дума нито за магнитна, нито за някакъв друг вид природна аномалия. Напротив, звукът се оказал с изкуствен произход.
На 11 юли 1989 г. дебатът за житните кръгова най-накрая достигнал до британския парламент. Повод за това бил въпросът, отправен от члена на парламента Теди Тейлър към министъра на отбраната, г-н Нюбърт: "Докъде е стигнало започнатото от армейските хеликоптерни части в югозападните райони на страната разследване, свързано с произхода на кръглите заравнени участъци в житните насаждения?" Отговорът на г-н Нюбърт бил повече от уклончив: "Министерството на отбраната не провежда разследване, което да касае произхода на кръглите заравнени участъци в житните насаждения. Все пак, бяхме удовлетворени от това да установим, че те не са причинени от действията на военни хеликоптери."
Интересно е да се отбележи, че на страници 73 и 82 от "Кръговите доказателства" ясно може да се види хеликоптер на армията, който очевидно обикаля около група житни кръгове при Уестбъри - което било само един от многото такива случаи. Още по-странен е фактът, че в една статия, отпечатана само два дни преди парламентарния дебат, от "Съндей Експрес" заявили, че тогавашният министър-председател Маргарет Тачър е "предала финансов отчет на Министерството на отбраната".
След това фокусът на събитията отново се преместил към полята около Уинтърборн Стоук и един новопоявил се осемнадесетметров кръг с най-сложната до този момент фигура от класове. Кръгът е наречен "свастиката", тъй като растенията са положени в четири квадранта, ориентирани по четирите посоки на света. В средата върху тях има завихряне с диаметър 2,70 m, в което класовете на три пъти рязко сменяли посоката си. По външния край на завихрянето имало ивица с ширина от 0,90 m от обърнати по посока на часовниковата стрелка класове, която отчасти влизала под четирите квадранта и създавала впечатлението, че върху растенията е била упражнена сила едновременно и навътре, и навън. Като се има предвид ефектът на преплитане, очевидно растенията от централния кръг били повалени едновременно. Това бил първият подобен случай.
Въпреки планината от доказателства, които почти не оставяли място сред възможните причини за атмосферни явления или пък човешка дейност, д-р Мийдън така и не отстъпил от своята теория. Според него по-простите, автентични фигури били резултат от "ефекта от спускащия се от атмосферата енергиен вихър - въздушен вихър, йонизиран до степен да се превърне в един вид студена плазма с ниска плътност, която създава електромагнитно поле". Тази маса от въздух с електрически заряд очевидно следвало да може да се формира при определени метеорологични условия, най-вече в основата на хълмове. "Подобни завихряния - продължава той, - са били засвидетелствани от многобройни свидетели, а в случая с родствените летни урагани, електромагнитните полета са били регистрирани и измерени от работещи в САЩ и Северна Африка учени."
Тази теория обаче не можела да даде обяснение за житните кръгове, които се появявали в най-различни топографски и атмосферни условия, нито за двата кръга в оризища на японския о-в Кюшу. И освен това атмосферните смущения обикновено оставяли след себе си разруха, а не грижливо оформени кръгове и пръстени.
В началото на сезона на 1990 г. последвали още няколко смъртоносни удара върху атмосферните теории. Те били свързани с качествен скок в историята на езика на житните кръгове. Един деветдесет и един и половина кръг с шестнадесет сантиметрови пръстена при Бишъпс Кенинг Даун няколко дена след появяването си развил четвърти пръстен, което допълнило общия диаметър на фигурата до 305 m (вж. фиг. 1.12). Изглежда крайно невероятно един спускащ се от атмосферата плазмен вихър да се е върнал на същото място, за да добави още един съвършено симетричен геометричен елемент към съществуваща от една седмица фигура.
На противоположния край на Уесекс се появило едно още по-категорично опровержение на всички конвенционални теории. Близо до Чилкомб Фарм се появил кръг, от който централно разположена съвършено права и стесняваща се ивица водела към втори кръг на известно разстояние от него. От двете страни на фигурата имало по два правоъгълни участъка, разделени от девствено жито. Рут Рийс, писателка на свободна практика, поставила един изключително съществен въпрос пред Националната метеорологична служба: "Възможно ли е някакъв вид атмосферни завихряния да създадат фигури, в които да има прави линии и правоъгълници?"
Отговорът на един от членовете на Кралското метеорологично общество гласял следното: "Не е възможно подобни фигури да са резултат от атмосферни вихри както поради наличието на прави ъгли, така и поради организираното, правилно естество на формациите. Истинските завихряния създават много по-неясни граници... Движещ се вихър би могъл да бъде причина за повалянето на растенията в права линия, но в този случай би трябвало да се очаква ширината на ивицата да е еднаква с диаметъра на кръга."
Покойният лорд Цукерман, който от 1964 до 1971 г. заемал длъжността на главен научен съветник на британското правителство и съветник по въпросите на науката на Британското кралско семейство, също изразил съмнения относно обяснението на Мийдън:

"Немислимо е един вихър, който се спуска надолу с кръгово въртеливо движение, да може да създаде пиктограми, украсени с грижливо оформени правоъгълници от повалени житни класове. И освен това, като се има предвид, че хипотезата на д-р Мийдън изисква неговите предполагаеми спускащите се вихри да имат ефект само при специфични топографски и метеорологични условия, дали е възможно една сложна пиктограма да бъде повторена в практически същите размери на няколко километра от мястото на първоначалната й поява, при това в напълно различен ландшафт."

Колкото и да е изненадващо, в статията на лорд Цукерман в "Ню Йорк Ревю" не присъстват обичайните за научните текстове по въпроса саркастични и презрителни оттенъци. Напротив, статията определено създава впечатлението, че Цукерман е възприел тази загадка като нещо с нечовешки произход, зад което се крие огромен интелект.
Тя оповестила смъртта на атмосферната теория и раждането на теорията на пиктограмите.
Допълнени от ореоли или полукръгли пътеки, житните пиктограми (символи, съдържащи в себе си някаква идея, подобно на ранните форми на писменост и йероглифите) бързо били идентифицирани с някои петроглифи - скални изображения от древния свят. Едно изображение при Лонгууд, близо до Чийзифут Хед, включвало изкривена на една страна пътека и четири клюмнали ивици, което създавало впечатлението за плачеща планета, тихо протестираща срещу човечеството, което излага на риск деликатното равновесие с природата.
Изглежда едно нещо било напълно ясно: след първоначалния контакт чрез прости знаци - точки и пръстени - създателите на кръгове вече се опитвали да предадат някакви съобщения под формата на разпознаваеми символи (вж. фиг. 1.15 на с. А2 от цветното приложение).
Интересът на широката публика ескалирал. Хора от всички професии започнали да се стичат към житните кръгове, а заедно с това зачестили и инцидентите с електронна апаратура, попаднала под въздействието на енергията на кръговете. В един случай капакът на една камера просто изхвърчал във въздуха, за което по-късно сервизните работници не могли да дадат никакво правдоподобно обяснение. Малко по-късно друга видеокамера отказала да функционира и не се върнала към работен режим, преди да бъде изнесена от вътрешността на кръга.
Лабораторията на HSC в Южна Англия предоставила новини с по-научен характер. Тя извършила микроскопски анализ на растения от житните кръгове и ги сравнила с контролни проби от други места в рамките на същите насаждения. По-късното сравняване на резултатите показало такива разлики, че извън всякакво съмнение останало това, че - каквото и да е отговорно за появата на фигурите - то също така е променило и кристалната решетка на някои от съдържащите се в растенията минерали (вж. Глава 8).
Още едно нещо претърпяло съществени промени - ежедневието на жителите на Алтън Барнс в сърцето на Уесекс. В ранните часове на 12 юли 1990 г. всички в това спокойно селце в плитката долина на р. Пюси чули силен тътен, подобен на далечна гръмотевица. Кучетата лаели непрекъснато и нищо не било в състояние да ги спре. В 2:20 сутринта, Тим Карсън - управител на една от фермите - решил да провери посевите си, за да види дали всичко е наред. Докато обикалял източните части на нивите си, внезапно се натъкнал на някаква неясна форма, която определено не била на мястото си насред житото.
Първите сутрешни лъчи разкрили отпечатъка на дълга 185 m пиктограма - циклопска колекция от кръгове, пръстени, правоъгълници и тризъбци, свързани от две широки алеи (вж. фиг. 1.17 на с. А2 от цветното приложение). За да бъдат нещата още по-сложни, насред недокоснатите посеви, между "трамвайните линии", били пръснати дванадесет малки кръга. Явно цялата формация била носител на някаква странна енергия, тъй като електрическа вълна с неизвестен произход била изтощила акумулаторите на всички коли в района.
От значение е и това, което един селянин казал на репортер от местния вестник: когато на разсъмване се опитал да влезе в рамките на фигурата, бил отблъснат назад от невидимо енергийно поле. Всъщност, когато по-късно Тим Карсън придружил телевизионен екип до формацията, той със собствените си очи се убедил как операторите били принудени да държат цялата техника извън кръга. Всеки път, когато прекрачвали границата, някакви електромагнитни смущения побърквали записващата апаратура.
Най-накрая житните кръгове се появили и сред водещите заглавия на световните новини. Статии в най-големите вестници позволили на образите да обиколят планетата и да дадат знак на десетки хиляди посетители, дори от далечна Япония, да се отправят на импровизирано поклонение в полята на Уилтшър. С избухването на треската по житните кръгове, доверието на широката публика в официалните обяснения просто се изпарило.
В пиктограмата при Алтън Барнс дори и традиционната британска резервираност започнала да се топи. Непознати хора усмихнато разговаряли един с друг, независимо от различния си произход и принадлежността си към различни социални прослойки. Някои дори танцували в и около кръговете. Мястото се превърнало в спонтанен карнавал. Хиляди хора се почувствали така, все едно от плещите им е паднал тежък товар, без никой да може да предложи каквото и да било обяснение за това. Колцина ли са били наясно с това, че според една от интерпретациите огромният тризъбец, излизащ от главата на цялата фигура, е изображение на Тризъбеца на Шива - хиндуисткия символ на преображението? Това е един особено подходящ символ, като се имат предвид процесите, които започвали своето развитие със засилващото се влияние на пиктограмата върху общественото съзнание. Дали тази елегантна демонстрация на създателите на кръгове не е била един първи опит да бъдат обединени в хармония всички племена по света?
И за да бъдат сигурни, че властите няма да се опитат да компрометират и това събитие, през същата нощ създателите положили почти идентична формация в едно поле, отдалечено само на около килиметър и половина (вж. фиг. 1.18 на страница А2 от цветното приложение). Фермерът, който побързал да ожъне узрялото зърно, заявил, че и по-рано се е сблъсквал с това явление, но не и в такъв огромен мащаб. "Не беше тук, когато минах предната вечер. Трябва да се е появило през нощта. Не мога да си представя нищо, което да е в състояние да създаде подобно нещо. А вие?"


{START_COUNTER}